Представяме ви Анелия Донева, която както много от нас, не е безразлична към здравето и физическото развитие на децата си. За себе си казва, че жизненият й път минава от Горна Оряховица през Пловдив, та до София, но градът, който е оформил характерът й е именно родният град – Горна Оряховица. Когато прочетох това си казах, да родното място е ключово, но не знаех, че допреди 20 години от там са произлезли много от спортистите, прославили България: Никола Петров, Бончо Генчев, Таня Млеченкова, Цветан Гашевски, Валери Божинов.
За Анелия спортът оформя характерът и тя самата е тренирала хандбал, карате и конна езда. Съвсем естествено за такъв човек да иска и децата му да получат всички онези хубави бонуси, които спортът предоставя. Затова я попитахме как успява в днешния ден и в голяма София да пренесе спортния живец и у двете си деца.

Вие сте майка на две деца, колко са големи и как успявате да се грижите за физическото им здраве?
Майка съм на 7 годишен син - Константин и на почти 4 годишна дъщеря - Белослава. Никога не съм пренебрегвала важността на движението в живота на децата ми. За мен беше повече от интересно да почна бебешката гимнастика, която се препоръчва за новородените, а именно след 5-тата седмица. Макар и да изглежда наивна, аз вярвах, че тя допринася за добрия им психологически тонус и за по-бързото укрепване на скелета и мускулатурата. И се оказах съвсем права, защото синът ми проходи на 8,5 месеца (за ужас на наблюдаващия го ортопед), а дъщеря ми на 10 месеца. До ден днешен нямаме ден без разходка независимо от времето - дъжд, сняг, 40 градусови жеги, мъгла и бурен вятър. Към това прибавям и морското закаляване лятото и планината през всички сезони. И сега последно го споменавам, но май е най-важно - ненасилственото ХРАНЕНЕ!!!! Не държа нещото, което съм сложила в чинията да бъде изядено нито нацяло, нито наполовина. Колкото и да е хапнато, важното е да е било с апетит и удоволствие.

Достатъчни ли са според Вас часовете по физическо възпитание и спорт в училище?
Категорично НЕ! Два часа седмично по 30-40 минути в контраст с 5-6-те часа, които децата прекарват седнали по чиновете. Според мене е редно всеки ден да има час по някакъв спорт. И във връзка с моите лични спомени от часовете по физическо в училище бих искала да кажа, че децата не бива да бъдат травмирани, подлагани на критики и не дай си боже подигравки, когато не успяват да бъдат добри в някоя дисциплина. Нека им бъде показана красота и ползата от спорта и да им се даде възможност да практикуват онзи, който им харесва и им се отдава.

Имате ли представа как протичат часовете по физическо на децата Ви и доволна ли сте?
Синът ми е първи клас и техните часове все още са..... не мога да определя, но ако кажа, че в момента се учат да правят кълбета напред, сигурно ще добиете представа за какъв "спорт" става въпрос. Честно казано в градината на дъщеря ми има повече часове със спорт - футбол, спортни танци, плуване.....

Какви са Вашите предложения в тази връзка?
Бих се радвала, ако нашите деца имат възможност да тренират директно в утвърдените ни школи, но това да е организирано така, че да ги вземат от училище след като са приключили занятия и когато тренировката свърши да ги връщат пак там или вкъщи, с което да помогнат на родителите, които работят до късно и е направо убийствено да си водят децата на тренировки след работа, особено в град като София, в който се прекарва ежедневно около час в задръстванията. Да не говорим, че могат да бъдат водени и директно на състезания като зрители, защото знаем, че няма по-добър мотив да тренираш от това да гледаш как кумирът ти в спорта играе и побеждава. И да видим тогава ще имат ли време да играят игрички пред компа или да зяпат чудатите анимационни филмчета по детските канали?

Какво ви коства това и как успявате да съчетавате работата, домакинските задължения с воденето и вземането на децата от различни мероприятия?
Реално ми коства това, че не мога да запиша нито едното дете, нито другото, където искам, защото нямам физическата възможност да ги водя на тренировки, където искам. Проверих миналата есен за реда и начина да запиша сина ми в ДЮШ на ЦСКА, но тренировките на неговия набор бяха в 13,30 на обяд и....... няма кой да го води. Мисля, че часът е избран доста подходящо с оглед на това, че все още на обяд децата не са уморени и могат да тренират, нещо, което в 7 вечерта ще е по-трудно. Но пък кои са тези родители, които могат да заведат децата си в ранния преди обяд на тренировка? Може би ако имаше организиран транспорт на школата......

Има ли масов спорт у нас?
Да, триатлона на цигарите, компютърните игри и чалгата.........

Тъй като безплатен спорт у нас няма, колко считате, че е по-силите на един родител да отделя на месец, за да може да спортуват децата му?
Това е твърде субективно, но трябва да се има предвид, че в повечето градове в страната средната заплата не надхвърля 300 лв, затова направете си сами сметка, могат ли тези хора да отделят например по 100 лв за всяко от децата си да спортува.....

Можем ли да смятаме, че спортът е превенция на здравето ни и като такъв трябва да намери по-важно място в програмите на здравното министерство?
Спортът е изключително важна предпоставка както за физическото, така и за психическото здраве. Наравно с възможностите му да развива човешкото тяло, той учи човек на търпение, на труд, на последователност и калява силни характери. Що се отнася до програмите на здравното министерство, аз съм песимист - имам чувството, че там 12 месеца в година се мъдри рамката на здравния договор за идната година. Аз мисля, че спортното министерство в лицето на Свилен Нейков трябва да работи в много тясна връзка със здравното. Не може съпругът на олимпийската ни шампионка по гребане и баща на двама синове да не е наясно как спортът се отразява на здравето.

Вие лично намирате ли време да спортувате?
Единствено вкъщи на степера, който съм си купила. Много пъти съм си мислила вечер след работа да ходя на фитнес или плуване, но това означава още 2 часа, които няма да прекарам с децата, прибавени към изминалите осем от работния ден вече става много. Виж, ако имаше начин докато аз ходя на фитнес, танци или плуване да има същите занимания за децата ми и да спортуваме заедно, това би заздравило връзката ни още повече. Има много майки с малки бебенца, които със сигурност биха искали да спортуват едно, за да си върнат формата отпреди бременността и второ, за да правят нещо различно от ежедневието в "паралелната" вселена на майчинството. Но аз поне не знам за такъв спортен клуб в София, в който да има детски или бебешки кът, където да повериш бебето си за час, а ти да поспортуваш, че и да ти е достъпно финансово.

Искаме да сме здрава нация, но никой не предоставя възможност на населението да се погрижи за здравето си - какви са Вашите предложения?
Според мен всичко почва и свършва с правилния начин на хранене. С хубавите и здравословни продукти за ядене. Тези продукти, които ти дават енергията и хъса да спортуваш. В България вече е трудно да намериш хубави и вкусни плодове и зеленчуци. Имах възможност да се кача на спортната база в Белмекен по-миналото лято и в ресторанта към нея видях как се храни един украински волейболен отбор, който тренираше там - балансираното хранене с протеини и плодове се набиваше толкова силно на очи, че човек си прави лесно изводите. Какви са ми предложенията....... на първо време да се променят схемите, по които се готви в градините и училищата и да се дава възможност на децата на всеки час, прекаран  на чина да има поне 10 минути спорт.

Пожелайте нещо на читателите на аз-спортувам?
Пожелавам на всички, които посещават сайта да намират реализация на идеите, които срещат там. Пожелавам им поне една промяна, която дълго време са желали, тази година да стане реалност. И естествено да са здрави, пълни с енергия и да гледат без страх на живота.