Основоположник на съвременното кайт-бъги е новозеландецът Peter Lynn, който създава лека и достатъчно здрава конструкция с 3 колелета. Той шие и конструира и първите фойл кайтове със затворени клетки и в общи линии може да се нарече бащата и майката на кайт-бъги спортовете. Класическия изглед на бъгито е предна вилка с колело, предна греда, странични рамки между които е захваната седалката, задна ос, на която са монтирани 2 –те задни колела.
Бъгито се задвижва от тракшън кайта, който се контролира от пилота.  Кайта не е закачен за бъгито. Двата основни принципа при управление на кайта са с бар или с дръжки, които чрез кевларени линии се свързват с кайта. Дръжките или бара могат да се закачат на трапец, което е широк колан стегнат на кръста на кайтъра. Кайта освен да тегли, се ползва и да спира. Самото бъги няма собствена спирачна система. За да спре кайтъра ползва кайта като го изведе от пауър зоната по посока на движение и го вкара в пауър зоната обратна на нея. Но трябва практика защото риска да изскочиш от седалката е голям..:)
 

Геометрията на бъгито определя какъв вид е и за какъв тип активност ще се ползва. По дългите бъгита са по-стабилни от по късите. По широката задна ос прави бъгито по устойчиво на внезапни промени. Задната ос е обикновено между 1 и 1.5 метра. Колелетата варират от много тънки до т.н BIG FOOT. Гумите са с алуминиеви или пластмасови джанти, без спици. За условията на България препоръчвам гуми от АТВ – заради характеристиките на терена. С тях не може да се дрифти, но пък се развиват по-високи скорости и на асфалт дава достатъчно стабилност при резки пориви на вятъра.
По-лекото бъги е по маневрено и повратливо, и се използва за резки смени на посоката, 180 или 360 градуса и за най-атрактивната форма на кайт бъгинга - скоковете.
За разлика от класическото 3-колесно бъги, съществуват и 4-колесни модели, 2 колесни бъгита с 1 по-широко колело отзад вместо 2, бъгита със ски вместо гуми – за сняг, за вода, за лед с кънки. Възможностите са неограничени.

Едно от най-екстремните форми на този спорт са бъги скоковете. Това изисква пилотът да е физически свързан със бъгито чрез колан и използването на по голям по размер кайт, и именно това крие опастност от сериозни травми.Кайтъра генерира тяга като държи кайта над главата си и тогава заедно със бъгито се издига до 1-2 метра над земята. Изпълняват се фигури като спинове, сайдуиндери, и др. Вятърът е единствената теглителна сила и много често особено в Сливен, той е изключително непредвидим. Изисква се много внимание.