Днес ще ви представим Вера Гочева и нейното увлечение към пещерите. Тя е изключително мила, чаровна и човечна. И най-важното знае, че за да запазим човешкото в себе си, не бива да прекъсваме връзката си с природата. Както виждате на снимките децата й нямат страх от непознатото и тъмното, а точно обратното очаровани са и предизвикани от един красив и толкова естествен свят. За Вера пещернячеството не е просто хоби, а светоотношение. За да предизвика повече хора да се обърнат към себе си и да видят важните неща от вътре и проблемите отдолу, Вера и нейните приятели организират курсове по пещернячество за начинаещи. Така всеки, който иска да опита, но досега не е имал възможност да влезе в пещера, може да го направи с опитни водачи и добра екипировка.

Какво сте спортувала като малка?

Винаги съм обичала да се движа и спортувам. Като дете се увличах по леката атлетика, тренирах волейбол, после дълго време плувах.  Не съм се занимавала никога професионално, но винаги с нещо. Винаги са ме влечели заниманията на открито, сред природата.

Спортувате ли днес и какво?
Днес съм майка на 2 деца (на 5 и половина и 3 години), сами разбирате, че за сериозни тренировки възможност няма, НО все още тичам в парка (вече с компания), всеки удобен момент сме на планината или под нея, почти винаги с децата. Научихме ги да спят на открито, да уважават природата, да се борят с трудностите, да отговарят на предизвикателства, да помагат на приятел и много други неща. Много обичат да ходят с нас и по пещери, разбира се.

Как и кога попаднахте в пещера за първи път?
Това си беше стандартно: от училище ни заведоха в "Съева дупка". Не бих казала, че съм пещерняк по душа, просто обичам приключенията, а това занимание предлага изобилие от такива. Първата си неосветена пещера посетих доста късно към 20-тата си година. С тогавашния си приятел (и сегашен съпруг) решихме да разширим кръгозора си, а именно не само да обикаляме по планините , но и да слезем под тях. Усещането си заслужаваше и желанието ни да го правим вече 10-тина години е все така живо.

Пещернячеството спорт ли е?
Някои го възприемат като спорт. За мен е отношение към себе си, към природните дадености, към приятелите, към децата попаднали в един по-различен, много уязвим и красив свят. Пещернячеството, както и планинарството (не случайно говоря за тях винаги заедно, защото те са неразделни) са начин на живот и отношение. Има разбира се състезания по ориентиране и пещерни такива, но те не са същността. За мен основното е приключението, истинските приятели, които се намират в подобни ситуации, контакта с живия свят и природата.

Правите курсове за деца на каква възраст – не е ли опасно за малчуганите?
Нашите деца посещават пещери от бебета. Винаги има начин едно проникване, една разходка или преход (за по големите) да бъде съобразено с възрастта и възможностите на децата. Важното е децата да излязат от мръсния град, да пораздвижат телата си, да погледнат с други очи на заобикалящата ги природа. Да опознаят по-добре другарите и себе си попаднали в една по-необичайна среда. Понякога човек пренарежда и приоритети си, когато започне да живее по този да го нарека: природосъобразен начин. Трябва изрично да уточня, че не правим курсове за бебета, просто водим нашите деца навсякъде с нас.
Курсът по пещернячество е за деца между 12-18 години (според нормативната база), защото по-малките трябва да бъдат придружавани от родител.

Доверяват ли се родителите да пускат децата сами в пещерите?
Надявам се да ни се доверят! Ние гледаме на другите деца, като на свои и именно за това искаме да им покажем една добра как да прекарват свободното си време.

В кои пещери правите курсове за деца?
Някои от пещерите по Искърското дефиле, (така е предвидено в програмата) но конкретната програма се решава според броя, възрастта и способностите на участниците. Всичко е много относително.

Алтернативните спортове стават все по-модерни.

Да си осигурим повече чист въздух.

Различна възраст - различен спорт.