Тази седмица ще ви представим Елина  Топалска, която е хореограф и  художествен ръководител на  Сборната танцова Формация „Софистик - Живо”. От 28 години тя се занимава професионално с танци – преподава, създава сценични танци, обучава деца, младежи и възрастни хора на танцови умения в различни жанрове – народни танци, модерен балет, характерни танци. Ето какво ни разказа тя относно нуждата на човек да изрази емоциите си, без думи.
И отново ни припомни азбучната истина, че никога не е късно да започнеш да се движиш. Щом 70 годишни баби се учат да танцуват балет, значи за всички нас, които сме мечтали да станем прими балерини има шанс.
Най-накрая просто трябва да решим да се грижим за тялото и душата си.

Каква мечтаехте да станете  като пораснете?
Мечтите на човек  са нещо динамично, всяка възраст има и своите послания. И аз като другите деца,  виждах себе си реализирана в различни професии, но именно изкуството  ме осъществи като професионалист. Още като малка танцувах. Мечтаех за музика, за сцена, за аплодисменти, за пътешествия, за много приятелства... Всичко това и много повече получих накуп, отдавайки се на професията „хореограф”. 

С какво се занимавате сега? Какво ви вдъхновява в работата?
Най-хубавото  е,  че така и не усетих  как  детското ми хоби да танцувам  се превърна в моя обичана професия! И до ден-днешен след 28 години преподавателска работа, аз всеки ден с вълнение, вдъхновение и огромно удоволствие влизам в репетиционната зала. Невероятно е удовлетворението да видиш материализирани творческите си  фантазии, да  успееш да въплътиш хармония и смела координация в тялото на едно дете, младеж или на  скован от обездвижване човек, да прочетеш в разбиращите погледи на изпълнителите си доверието, с което те възнаграждават...

Танците получават все  по-голяма популярност в България, на какво се дължи това, според Вас?
Танцовата  зала е място сакрално, където  се свещенодейства с душите  и телата на изпълнителите. Днешният изключително забързан и стресиран делник подтиква хората да намерят място за отдих, релакс. Танците са най-прекия път към разтоварването на събралото се напрежение, към възможността да се себеизявиш в творческа среда, към шанса да се съзреш с други очи, застанал пред голямото огледало в залата. Масово хората откриха, че скованите тела и скованите души могат да се почувстват подвижни, леки и пълноценни именно в танцовите зали. Танците събират хора с различни професии, различен жизнен стандарт, различна възраст и темперамент, обединени с една единствена цел - да се отдадат на ритъма и хармонията на движението! И веднъж запленени от тези усещания, танцуващите се превръщат в своеобразно общество! 
 
Възрастните какви танци предпочитат?
Изборът е  въпрос на  личен стил и темперамент!  Интересното е,  че при танците  рухват възрастовите граници – и този факт все повече се налага! Пенсионери и студенти заедно се хващат на хорото и заедно овладяват пластиката на ориенталските танци, латиното и тангото... За сега само  в нашите курсове по хип-хоп и модерен балет интересът на възрастните е занижен, но пък се интересуват много хора между 18 и 28 години. Скоро моя позната се завърна от Дубай, където беше на работа повече от 10 години и ми разказа, че там е посещавала школа по класически балет и характерни танци. Изненадата ми беше огромна когато ми каза, че там са  се обучавали и са танцували 70-годишни жени!!! При това съвсем отговорно и последователно – вероятно става дума за  народопсихология и културен феномен! Но от тогава си мечтая за деня, когато това ще се случи и у нас...

Можем ли да разглеждаме танците като вид спорт?
Не мисля, че би трябвало да смесваме двете понятия, макар че във времето на  микса и компилацията  и това вече е факт. Все пак основната разлика между танците и спорта  е в емоционалния еквивалент на двигателната активност. Човек е започнал да танцува преди да е можел  да артикулира – просто душата му е имала нужда да изкаже по някакъв начин емоциите, които са я обземали и обладавали и тъй като не е боравил с думи, той се е изразявал чрез пластиката на тялото си... И до ден днешен, танцът е преди всичко начин на безсловесно общуване – чрез него изпращаме послания, изразяваме копнежи или страсти, приобщаваме се  към различни групи с конкретни социални възгледи... И именно цялата тази смислена натовареност разграничава танца от спорта! Общото остава чисто физическата  активност! 

В този контекст спортува ли българина?
Моите лични  впечатления са, че за съжаление нацията ни бавно, но сигурно се обездвижва! При нас идват хора с уникалната невъзможност да координират дори най-елементарни движения! Дори и децата са станали по-тромави и неработоспособни! Много ми се иска да се промени този статус – движението е живот, то е здраве и стимул се пълноценно съществуване! Дано повече хора го разберат и се втурнат към залите и стадионите!

Когато разглеждах сайта Ви ми стана интересно една от програмите, които предлагате какво точно трябва да значи танцов релакс - нова антистрес програма?
Както във всяка  друга сфера от живота ни се раждат новости, така  е и в изкуството на танца. Танцовият релакс е една от тези новости – съчетание на  съвременна танцова пластика и класически екзерсис  с елементи от йога, пилатес, източни дихателни практики... Една модерна антистресова програма, която все още не е придобила подобаващата и се популярност. Но набираща сила  с интересния подход към движението на енергиите в тялото и душата на човек.

Какво мислите, че трябва да се направи, за да се почувства българина  свободен да се грижи  за своето тяло и  душа?
Това е въпрос на личен избор – дали да си купя кутия цигари или да отида на една тренировка или танцова репетиция! Всеки трябва сам да преосмисли приоритетите си за пълноценен и здравословен живот. И когато едно семейство живее по хармоничните правила на природата, тогава неминуемо и децата ще станат последователи на този начин на живот. Това е възпитателен процес – само така може да се научим да се грижим за хармоничната спойка на тяло и душа. Процесът е дълъг, но си струва!

Пожелайте нещо на нашите читатели www.az-sportuvam.com
Уважаеми читатели, животът е движение. Движението е здраве, сила и самочувствие! Превърнете го в свой осмислен начин на живот! Това ще ви направи щастливи хора и реализирани личности!