Петя Петрова e архитект по професия. И ползва велосипеда като средство за придвижване из града от 10 години. Предпочита го, защото така може сама да избира маршрута си, да се раздвижвам преди работа и „защото е бързо и духа вятър” (това е едно много любимо описание на едно 4-годишно момиченце – казва Петя и това ми навява мислите, че яхащите колело си остават завинаги деца).
По случай инициативата на Велоеволюция „Официален с колело” помолихме Петя да ни разкаже повече за себе си, за колелата и роклите с гол гръб. И тя съвсем чистосърдечно си призна, че официалните дрехи  не са нейния стил на обличане, но пък с удоволствие  кара колело с пола.
Като се замисля късите поли и колелото са взаимообвързани.
Карайки колело получаваме добре оформени хубави крака и можем да си позволим да облечем къса пола.
А е приятно да видиш как хората как се изненадват, когато си добре облечен и след някоя делова среща се качиш на колелото. С това Петя разчупва българския закостенял стереотип на мислене, че само бедните карат колело у нас. Все повече успели българи, с добри професии и успешна реализация избират велосипеда като начин на придвижване в големия град.
 
 
Каква е целта на мероприятието  „Официален с колело”?
С велошествието, което традиционно организираме всяка година около 15 май и тази година отложихме за 4 юни поради лошото време, отбелязваме Световният ден за ходене на работа с колело. Той е започнал да се празнува първо в САЩ и Канада, в последствие към него са се присъединили и други страни по света. Ние съвместихме деня и с ден за ходене на училище с колело, който също по света няма фиксирана дата.
Тази година велошествието в София преминава  под мотото „Официален с колело”  с цел да покажем, че облеклото  не е пречка човек да отиде на работа или училище с колелото. По този начин се надяваме да покажем на хората, че велосипедът не е само за спорт, но и средство за придвижване.
 

 
Може  ли да се качим на колело с копринена  рокля и сандали с тънки и високи токчета?
В северните  европейски градове не е рядка  гледка да се видят жени с къси поли и токчета или господа с костюми на колелетата си. Важното е човек да се чувства комфортно в дрехите си, а велосипедът не поставя големи ограничения в облеклото.
 
На колко километра от работата е оптималното разстояние за живеене, за да може да си позволим да ходим на работа с колело?
Всичко зависи от физическата подготовка на човек  и какво натоварване му е приятно  да извърши. Средно се счита, че разстояние от 5 км е подходящо за колело. Много често разстоянието до работа е към 8-10 км , което също не е проблем, тъй като това отговаря на 40-45 мин колоездене.
 
Как решавате проблема с  изпотяването, опръскването от колите с вода, кал, късането на чорапогащника  и други дребни битовизми, заради които  повечето хора не смятат, че е добра алтернатива  да се качиш на колело и да отидеш на официална бизнес среща?
Изпотяването  при карането на колело е една тема, която много често се избягва. Ние се радваме да говорим за това, тъй като за много хора това е  една основна причина да не ползват  велосипеда като превозно средство.
Основен фактор за изпотяването е темпото, с което  се движим. Важно е да намерим  скоростта, с което ни е приятно  да се движим, без да се притесняваме, че някои карат по-бързо от нас. Както се казва „Бавното каране на колело не е престъпление”.
Заплаха за дрехите  от колелото идва от веригата, която, ако няма хубав предпазител, може да ви изцапа или скъса крачола. Добро  решение са лентите за крачол и  късите поли.
Важно е колелото да има калници и то по цялата гума, защото пазят добре.  На голяма част от колелетата тип „маунтан байк” е трудно, но не невъзможно да се сложат подобни. Ако имате градско колело с по-тънки гуми, слагането на добри калници е само въпрос на желание.
За дъжд има  дъждобрани за велосипедисти тип  ”пончо”. Удивително приятно е да се кара с такъв, особено когато се движиш всред по-големите задръствания в града при мокро време.
Също е важна  и фирмената култура  –  по-големите фирми вече освен велостойките имат и душове и съблекални за велосипедистите. Но дори и във вашата фирма да няма, една смяна на тениската също върши работа, ако е необходимо.
 

Паркирането на колела също е  голям проблем  –  как би могъл  да се реши?
На много места  в града вече се появяват велосипедни  стойки. Въпреки че често се случва на мястото, където искаме да оставим велосипеда си, да няма стойка, тогава се оглеждаме за най-близкия стълб или ограда и си намираме „паркомястото”. Важно е тогава да не запречваме пътя на пешеходците.
 
Винаги  се сещам за оня  случай, когато един колоездач си оставил колелото да пренощува вързано по всички правила на Орлов мост и на другия ден намерил само рамката. В този контекст къде виждате безопасно място, където да си държиш колелото в центъра на града?
За пренощуване  на колелото е хубаво да не се оставя на улицата, а да се прибере на балкона или в мазето. Често се крадат и от мазета – тогава може колелото да се заключва в самото мазе.
За през деня за паркиране е добре да се избират  по-оживени места или ако има  портиер, който да „хвърля по един поглед”  на колелото. Важно е и заключващото устройство също да е от по-сигурните ( всяко има категория на сигурност като най-добрите са тип скоба – “U-lock”)
 

Кражбите на колела от домовете се увеличава – имате ли и Вие такива наблюдения?
Наистина е  проблем мястото, където вкъщи да държим колелото. Често това е балкона  или мазето. Както споменах –  вариант за по-голяма сигурност е  да се монтира една скоба към стената и там допълнително да се заключва колелото.
Нямаме официална  статистика за броя на откраднатите велосипеди, но предвид, че броя на велосипедистите  се увеличава, то предполагам и кражбите ще нарастнат.
 
Какво може да се направи в този случай, според Вас? Доколкото знам престъпниците остават ненаказани.
Когато ни откраднат  колело е важно да се обяви в  полицията, за да може, ако се намери, после  да ни бъде върнато. За съжаление за полицията не е приоритет да търси  откраднати колелета. Трябва да си пазим и документите, с които сме купили колелото, защото те удостоверяват, че ние сме собственици, там е записан и номера на рамата на колелото.

Много ведомства и фирми  пък не желаят служителите им да си държат колелата във входовете и на паркингите – това до фирмена култура ли е според Вас или до типично български манталитет?
Добре е фирмата  да си направи обособен паркинг за велосипеди, а не да забранява паркирането  им. Разбира се ако паркираме велосипеда си и той пречи на движението, не е приятно за никого.

 
Отношението към служителите  колоездачи е също като към развейпрах типажи или това са само частични случаи?
Една от целите на Сдружение „Велоеволюция” е  да работи за подобряване имиджа на велосипедистите. Надяваме се с шествията  от вида на предстоящото да подобри отношението към тях като към хора, избрали екологично и здравословно превозно средство, а не като към хора „нямащи пари да си купят кола”.
За промяната  на нагласата към велосипедистите  ще спомогне и когато повече известни личности започнат да се придвижват с колело. Такъв добър пример е главният архитект на София арх. Петър Диков.
 
Като  финал ми се ще да чуя нещо оптимистично, което да убеди  нашите читатели, че има смисъл да имаш колело, да го караш, без да се притесняваш  за своята и неговата цялост?
Хубавото е, че колкото повече стават велосипедистите, толкова повече шофьорите стават по-внимателни. 
 
Ще  видим ли скоро  официално облечени велосипедисти тръгнали на работа?
Ние вече виждаме.

Как се кара колело в града?

Родителите да отделят повече време за децата си!