Райна Йосифова има две магистратури –  по Философия към Югозападния  университет „Неофит Рилски”  и магистър по Бизнес администрация  по Мениджмънт към Американския университет „City University of Seattle in Bulgaria”. Тя пише есета по наболели съвременни въпроси. Многостранните й интереси я водят до различни места в Европа, част от Средния Изток и Лос Анджелес. Понастоящем работи в родния си град и м последно време твърдо се насочва към художествената литература.
      На 25 март след Празника на Славянската  писменост и култура се състоя и премиерата на дебютния й роман „Възход  и Падение”. В книгата се разказва за живота на един спортист и затова решихме да попитаме авторката как успява да съчетава тя писането, застоялия начин на живот с движението, спорта и полета на фантазията.
Ето какво сподели Райна Йосифова за спортният живот у дома, в художествения свят и в света зад границата на България.

Как започва денят  Ви?
Ставам  много трудно. След като успея  да се отделя от леглото  с големи усилия започвам да  вдигам гирички, т.е. правя упражнения  за заякване на мускулите на  ръцете и си представям, че това ще ми даде сили да се справя с предизвикателствата и изненадите на новия ден.

Писането обездвижва  ли Ви?
За съжаление седенето пред компютъра наистина води до обездвижване. Така е и с мен. Но независимо от това се опитвам да прекарам колкото се може повече време на открито.

Как компенсирате  седенето пред  компютъра?
Едва  ли мога да се похваля с  нещо конкретно. Опитвам се да ходя пеша по-често. Винаги когато имам възможност гледам да се разхождам навън сама или с приятели.
Много ми се иска да мога да тренирам някакъв спорт, напр. тенис, но няма къде и с кого. В България нямаме сформиране на спортни групи от любители. На Шетлъндските острови (Шотландия), където прекарах известно време в определен ден от седмицата вечер има група по тенис на маса или бадминтон. Така всички, които желаят да спортуват, могат да направят това, като се запишат в групата, която искат да бъдат. Хора от различна възраст се събират, плащат много малка такса, за да си платят наема на корта и други дребни разходи и така спортуват след работа. Искаше ми се и тук да можем да правим така. Но доколкото ми е известно няма такива групи в България.

А какво сте спортувала?
Като малка тренирах тенис и баскетбол, но отдавна не съм играла нито тенис, или пък баскетбол.

За какво се  разказва Вашата нова книга?
Книгата разказва за драматичната история на Даниел Уайз – преуспяващ тенис спортист, който загубва дясната си ръка в ужасна автомобилна катастрофа. Това слага край на блестящата му кариера. Антонин Пеле – преподавател по френски език в квартална гимназия на Лос Анджелес, му подава ръка, когато на ръба на крайно отчаяние той посяга на живота си. Тя намира безжизненото му тяло простряно на земята, извиква линейка, спасява го и му предоставя своя дом. От дъното на бездната той дири смисъл на своя нелек и нерадостен живот. Пътят е труден и каменист, преминава през вълна от възходи и падения, но вървейки по него той възвръща загубената и задрямала дълбоко в него своя благородна човешка природа.

Как си представяте  идеалния ден на  един творец?
Смятам, че един творец винаги би се чувствал добре сред природата – в планината или изтегнат на слънчев плаж покрай морето. В такъв един ден аз бих станала рано и бих отишла на място, където мога да съзерцавам приятна гледка и да се радвам на хубав и топъл климат. Слънцето ми помага много при писане, дава ми вдъхновение.

Пожелайте нещо  на нашите читатели.
Драги  читатели. Спортувайте и четете  хубави книги. Ако спортът Ви  дава бодро тяло и добър  тонус,  то четенето на една  занимателна и съдържателна книга  кара душата на човека да  се отвори, да се разгърне и  да види нови хоризонти. Успех на всички вас.  
С най-хубави благопожелания. Райна